Психология на оценката

 
 

За двойките с любов....или психология на оценката

Инж. Калина Христова – Изпълнителен директор на ИКО - Габрово
Институт по качество в образованието, към
Фондация "Европейски център за иновации,образование, наука и култура" - Габрово
Тел.: +359 899 885 167
e-mail: hristova@eucenter.net

www.eucenter.net
www.setmodels.net

     С риск да отворя кутията на Пандора, в днешната статия ще засегна темата  как оцeняваме нашите ученици.
Колко често в училище, децата получават двойки, като резултат от своето непослушание или недай си Боже от смелостта си да "се отговарят" на своята "Госпожа".
Погледнато от позицията на родителите, то си е чиста математика. Сега е изкарал 2, но после ще му пишат 4 и нали няма да отпадне от училище - заради делегираните бюджети... Родителят е спокоен и приема ситуацията като "Колкото - толкова".
Родители и ученици отдавна свикнаха децата да бъдат оценявани не според знанията и уменията им, а според субективното отношение на учителя. За нас, като учители, това е неприемливо. Не само не е етично, но е и не морално. Изначално в децата се убива желанието за успех, желанието за борба за знание и се налага една трайна незаинтересованост по отношение на учебния процес.
Върнете се назад във времето и помислете, колко от Вашите учители са Ви оценявали несправедливо - единици.
Изразът "пречупване" е цитиран буквално и това е нещото, което пречупи мен. За етичната и моралната страна изобщо няма да говоря.
Преди около година, ние от Института по качество в образованието започнахме да правим проучване сред учители и ученици (до момента около 400 учители и около 150 деца от училища из цялата страна). Изследването е от качествен тип и със смесена техника (анкети, интервюта, фокус-групи) и целта му е оценка на рисковите фактори, влияещи на въвеждането на нови техники за усвояване на умения от децата. Изследването не е завършено, но и данните до тук тревожат:  


-     92% от изследваните учители са писали поне един път наказателна двойка, 67% го правят системно, а само 5% не одобряват това като похват за "пречупване"на ученика.
-     Учениците от 5 до 12 клас казват " Не ме интересува колко ще ми пишат, това не е реалната ми оценка".
-     Учителите в свободен разговор споделят "Ние ги пречупваме първия срок с двойки, после тези, които са “проблемни”, си отиват".
Когато се сблъсках с този подход, бях не само шокирана, но и ужасена. Зададох си въпроса "Кой кого лъже?"
Изследвайки този "феномен" и виждайки фактите, които показаха не само плашещата действителност, но и задълбочиха притесненията ни, стигнахме до извода, че вместо да бъдем резонансни лидери и да мотивираме децата, ние ги убиваме, създаваме в тях чувство за недооцененост, изграждаме в тях комплекси и пречупваме характери.


Тук възникват и други въпроси:

 
•    "Защо нашето общество е в морална деградация?";
•    "Защо децата станаха неуважителни?";
•    "Защо агресията в чилищата придоби невиждани размери?";
•    "Защо  и родителите загубиха уважение и отказват съдйствие?";
•    "Защо децата не искат да бъдат доброволци и не проявяват инициативност?"

    
Мога да напиша още 1000 въпроса, все в тоя ред на мисли. И вие можете, нали?
Следва главният за мен въпрос:


•    "За каква интеграция говорим, за каква толерантност и как ще ги мотивираме тези деца?"


Фактите са неоспорими: децата са различни. Те са родени за друго време, в което технологиите и динамиката на живот ще бъде различна.
Преди около 100 години е изобретена електрическата крушка. Днес вече стъпихме на Марс и открихме вода там. Представете си сега, какво ще стане след 50 години. Това ще е времето, в което тези деца ще са двигателя на нашето общество и ще създават закони. Те ще управляват България.
Не може да учим децата по стари шаблони, да убиваме тяхната креативност, да пречупваме техния дух и заедно с това да чакаме за тях светло бъдеще.
Сега е моментът да осъзнаем, че се налага да излезем от "коловозите" на старите обучителни практики и да оставим децата да мислят, да творят, да генерират нови идеи. Това трябва да е приоритет не само за учителите, но и за всички институции, които представляват държавата. От това зависи не само общото бъдеще, но и щастието на нашите деца.
Факт е, че учителският труд е недооценен, че учителите са превърнати в  чиновници, от които се изискват куп ненужни и неадекватни по тип документи. Факт е, че мнозина от тези чиновници са станали направо бюрократи. Факт е, че практически всички учители са уморени, а много от тях – и обезверени – така че нямат и желание да променят ситуацията.  
Тук ще ви върна към децата.
Защото очевидни неща като внимание, усилие и грижа могат да се превърнат в мощно оръжие, с което да задействаме в нашите деца любопитство към ученето и желание да успеят в това любопитно нещо! Да се самореализират! Да култивират в себе си по-висококачествени интелект, емоцоналност и чувственост! Това не става без любов – а любовта, която ние им дарим, ще ни се върне многократно.
Не очаквам чудеса. Не очаквам, че това ще се случи за един ден.
Очаквам да се замислим. Да осъзнаем важноста на нашите действия сега. Важността на тези действия, които ще променят света и ще ни подарят заветното благополучие. Благополучието, за което всеки мечтае и в което никой не вярва.
Повярвайте в себе си и в децата!

Ще попитате КАК можем да променим нагласите и да излезем от матрицата?


1. Трябва да бъде изградена активна класна стая.
2. Да бъдат оценявани децата според техните знания и умения – а не според учителската - или родителската - субективност.
3. Да се работи с децата по групи и негативните нагласи да бъдат превивани – с любов, а не “пречупвани” – с насилие. “ (Дървото се вие, докато е младо” – кава народът.) Единственото пречупване, което възприемаме, е да пречупим страха от “пречупване”!
4. Да се работи активно с родителите с помощта на положителни провокатори.
5. Да не наказваме (реалното или въображаемо) негативно поведение чрез “наказателна” оценка на равнището на познание.
6. Да бъдем справедливи и честни – да не делим децата по класа, раса, пол или етнос.
7. Да създадем правила за оценка - скали и критерии, достъпни за всички заинтересувани – така, че зания и умения да бъдaт оценявани в режим на прозрачност.
9. Да изградим диалог учитали-родители – на такова равнище, че когато училището въведе нова материя, извън приетата учебна програма, да получи подкрепа.
10. Да не забравяме, че всички реагират на огледалния принцип: ако ние сме добри към тях, те ще са добри към нас.
11. Да не гоним от самото начало крайната цел – вероятно ще се объркаме и ще я помислим за недостижима. Да “разбием” голямата цел на по-малки и търпеливо да постигаме всичко стъпка по стъпка.
12. Да бъдем щастливи. Нашето щастие е залог за успеха на работата с нашите деца
13. Да се усмихваме (дори това понякога да е изиграно като в театър). 100% от децата не приемат учител, който избягва да се усмихва.
14. Да не допускаме компромиси с вътрешните си ценности – дори и “в името на разбирателството”. Нека учителите да си спомнят ценностите, поради които са станали учители. А родителите – ценностите, с които са станали родители! Тогава ще смогнем да вдъхновим децата и ще променим света – техния и нашия.
15. Да не забравяме никога, че нашите думи са значими. Защото ние сме авторитет за децата и от нас, а не само от тях,  зависи доколко всеотдайно и чисто ще усвоят общата ни култура, историята и ценностите ни.

Накрая просто ще ви кажа:
Обичайте ги и те ще ви обичат!

 Източник: www.setmodels.net

Прикачени файлове

Няма прикачени файлове към тази публикация
 
 

Коментари

 
Няма публикувани коментари все още



Напишете Вашия коментар:

* Само регистрирани потребители могат да коментират