Тук публикуваме отговорите на Деян Кюранов
1 и 2
Картината е контрастна: огромно мнозинство напълно неработещи НПО и малко малцинство изключително качествено работещи НПО. По-голямата част от качествените са в провинцията.
Неефективните НПО или са създадени – най-често от корумпирани общини - с цел да усвояват проектни пари срещу „комсомолски” отчети – (сиреч без реално свършена работа), или са истински в миналото граждански организации, които от даден момент нататък по различни причини не могат да вършат истинска работа и започват да използват – и то често успешно, поради създаденото си вече добро име – добри проекти, които обаче изпълняват само про форма; или предлагат „комсомолски” проекти на „комсомолски” донори, и така също успяват да вземат пари без реална работа. Е, нищоработата по писане и отчитане на един „комсомолски” проект също не е малко, особено ако е част от проект на Евросъюза – можем да им съчувстваме.:)
3
НПО се саморгулират – само че едните, за да не вършат работа, а другите – за да вършат. Това, че някой друг им бил дърпал конците, е част от развилата се за четвърт век богата митология за НПО. (Примерно, корумпираната община не „дърпа конците” на корупционното НПО – в корупционното си поведение та са едно, само средствата за крадене са различни. Що се отнася до НПО, печелещи проекти от частни фондации от чужбина – и те сами си дърпат конците.) Друг е въпросът, че това което правят някои НПО не е по вкуса на мнозинството от хората у нас – било защото мнозинството е културно изостанало, било защото вярва на неосведомени (или съзнателно кривоосведомяващи) медии – както и защото просто не знае, но не желае да превърне своето незнание в знание, защото за целта трябва да инвестира време и труд - примерно, да отвори сайт или да прочете писмен отчет на съответната НПО. Сайтовете са открити за всеки, а отчетите са публични – и ако в тях има лъжа, виновните попадат под ударите на прокурора, защото държавата има ролята на надзирател на всички НПО, регистрирани у нас. А НПО, което си крие отчетите, сигурно има и други наща за криене! Кражби , примерно.
4
Откъм 1991 г. във всички наши медии апериодично се появяват подобни публикации. Рецептата е смесване на истина и лъжа. Не ги следя. Мога да отбележа едно – за милиони просто не става дума, ще ви го каже всеки професионалист в бранша. Споменатите по-горе от мен „комсомолски” проекти са бая кокошкарски кражби – в диапазона хиляда - 50 хиляди евро. За сравнение: при финансирането на партии от чужбина сумите са по-големи с един порядък – и можем да допуснем, че някои партийки са получавали милионни подаръци от чужбина. Но това са изключения. И главното е, че и при тях - политиката си я опрадалят самите те; не е да са всъщност патриотични българчета, които заради ябанджийските пари да са станали антипатриоти - поведението им по начало е безпринципно, просто гонят властта.
5
Не знам какво значи „разминаване по насоченост”. Според мен, човек спокойно може да участва и в провозащитна организация (където приоритет е Човекът), и в екологична (където приоритет е Природата). Ако пък се има пред вид, примарно, един и същ човек да участва и в НПО, целящо връщане на смъртното наказание у нас, и същевреманно в НПО, целящо запазване на статуквото – без смъртно наказание, това, разбира се, е политическо противоречие (иде реч не за партийна, а за гражданска политика, разбира се) - и би трябвало този човек да преживява и морално противоречие. Но докато двете организации го търпят – и той търпи себе си – какво да го правим?
6
Тук анкетата, за съжаление, „изжълтява”. Въпросът е безсмислен в няколко плана, но очевидно разчита на внушения от типа „То избиратели се купуват, значи - и „граждани”. Циничният отговор тук би бил, че „граждани” никой не би купил, защото в България от гражданското общество не зависи нито политиката, нито икономиката – и двете са области, където господства частният интерес (в икономиката легитимно, в политиката – нелегитиммно). Не-цинично погледнато, гражданското общество се грижи за обществения интерес – но това общество, доколкото е истинско, е, както стана дума, изключително малобройно и в резултат, като цяло слабо. А разни палячовци, които си лепят етикета „граждани” е имало винаги, с всякакви самозалепващи се етикати, да рачем, „честни хора”. Това обществено явление - да се правиш на друг за лична облага - не е специфично за представителите на гражданското общество, нито за ония, които се маскират като тях.Това го могат (и често правят) всички.
7
Виж отговор 1 и 2 – пък и надолу. Прежълтяването продължава.
8
Тук-таме. Отговарям така, защото е истина, но първо да оправим недоразумението. От въпроса личи неразбиране, че освен партийна политика има и гражданска политика. И въз основа на това неразбиране често чуваме обвинения в „политизация”, в случаи, когато неориентираният обвинител би трябвало да каже „партизация”. Та, тук таме – и от време на време – някоя партия или партии решава да подкрепи едно или друго гражданско политическо искане (примерно – да се спре някоя антиприродна сеч – която най-често е и антиобществена, защото е криминална). Такава партийна подкрепа за гражданско искане е и въпросната симбиоза. А въпросът - в контекста на въпросника – подвежда човек да помисли, че „симбиоза” е нещо лошо. Обратното – добро е, но почти не се случва!
9
Жълтото тук изби в кафяво. Предполага се, че „нормалният” човек ще избере нещо от класа отговори „Ква симбиоза бе, те олигарсите го направиха това уж „гражданско общество”, те го и поддържат! ... и т. под. Такива въпроси са неуважение към респондента. Хайде по-добре да се направим, че изобщо не е бил зададен! И да отговорим на друг: ако някой олигарх реши, че иска да си „купи” човек, който успешно се самопредставя за „гражданин” – той ще има богат избор. Но ако сбърка и попадне на истински гражданин, който случайно му е заприличал на фалшив – този гражданин няма да се „продаде”. Такива също има, разбира се, но за жалост – пак го казвам - са малко. Но нали човек, който съди за един предмет не по истинския предмет, а по неговия фалшификат, задължително ще сбърка в преценката си? Шансът му да сбърка е голям, когато фалшификатите са много. Но познавачът открива истинските. |
Жени Канева
30 Март 2016 |