НПО саморефлексия : за какви се смятаме, за какви ни смятат и какво от това

 
 

Въпросите, които следват са зададени от старозагорския вестник „Национална бизнес поща“. Въпреки тяхната тенденциозност, Деян Кюранов реши да им отговори, защото вестникът обеща да отпечата отговорите му без редакторска намеса. Същевременно Кюранов смята, че тези въпроси доста точно резюмират отношението към НПО на огромното мнозинство от българските граждани. Затова той предложи на НПО мрежата всички да отговорят на тези въпроси, и отговорите да послужат за основа на един разговор на тема:“ За какви се смятаме, за какви ни смятат и какво от това?“.





1. До колко е ефективна дейността на не правителствените организации (НПО) у нас?



2. Доколко смислени са проектите им?



3. Доколко НПО се саморегулират, до колко са прозрачни,ясни в действията си, във финансирането си?



4. Стана въпрос за финансирането на НПО. В последно време във вестник "Труд" се появи поредица от публикации на тема: активисти на НПО използват различни проекти за лично обогатяване с милиони. Вашият коментар?



5. Как ще коментирате участието на едни и същи хора в различни НПО, които се разминават по своята насоченост?



6. Има ли гражданско общество „на щат“ ?



7. Има ли „ментата“ в гражданското общество?



8. Има ли симбиоза между гражданското общество и политиката?



9. Има ли симбиоза между гражданско общество и олигархията?

 
 

Дискусия

 

Тук публикуваме отговорите на Деян Кюранов

1 и 2
Картината е контрастна: огромно мнозинство напълно неработещи НПО и малко малцинство изключително качествено работещи НПО. По-голямата част от качествените са в провинцията.
Неефективните НПО или са създадени – най-често от корумпирани общини - с цел да усвояват проектни пари срещу „комсомолски” отчети – (сиреч без реално свършена работа), или са истински в миналото граждански организации, които от даден момент нататък по различни причини не могат да вършат истинска работа и започват да използват – и то често успешно, поради създаденото си вече добро име – добри проекти, които обаче изпълняват само про форма; или предлагат „комсомолски” проекти на „комсомолски” донори, и така също успяват да вземат пари без реална работа. Е, нищоработата по писане и отчитане на един „комсомолски” проект също не е малко, особено ако е част от проект на Евросъюза – можем да им съчувстваме.:)

3
НПО се саморгулират – само че едните, за да не вършат работа, а другите – за да вършат. Това, че някой друг им бил дърпал конците, е част от развилата се за четвърт век богата митология за НПО. (Примерно, корумпираната община не „дърпа конците” на корупционното НПО – в корупционното си поведение та са едно, само средствата за крадене са различни. Що се отнася до НПО, печелещи проекти от частни фондации от чужбина – и те сами си дърпат конците.) Друг е въпросът, че това което правят някои НПО не е по вкуса на мнозинството от хората у нас – било защото мнозинството е културно изостанало, било защото вярва на неосведомени (или съзнателно кривоосведомяващи) медии – както и защото просто не знае, но не желае да превърне своето незнание в знание, защото за целта трябва да инвестира време и труд - примерно, да отвори сайт или да прочете писмен отчет на съответната НПО. Сайтовете са открити за всеки, а отчетите са публични – и ако в тях има лъжа, виновните попадат под ударите на прокурора, защото държавата има ролята на надзирател на всички НПО, регистрирани у нас. А НПО, което си крие отчетите, сигурно има и други наща за криене! Кражби , примерно.

4
Откъм 1991 г. във всички наши медии апериодично се появяват подобни публикации. Рецептата е смесване на истина и лъжа. Не ги следя. Мога да отбележа едно – за милиони просто не става дума, ще ви го каже всеки професионалист в бранша. Споменатите по-горе от мен „комсомолски” проекти са бая кокошкарски кражби – в диапазона хиляда - 50 хиляди евро. За сравнение: при финансирането на партии от чужбина сумите са по-големи с един порядък – и можем да допуснем, че някои партийки са получавали милионни подаръци от чужбина. Но това са изключения. И главното е, че и при тях - политиката си я опрадалят самите те; не е да са всъщност патриотични българчета, които заради ябанджийските пари да са станали антипатриоти - поведението им по начало е безпринципно, просто гонят властта.

5
Не знам какво значи „разминаване по насоченост”. Според мен, човек спокойно може да участва и в провозащитна организация (където приоритет е Човекът), и в екологична (където приоритет е Природата). Ако пък се има пред вид, примарно, един и същ човек да участва и в НПО, целящо връщане на смъртното наказание у нас, и същевреманно в НПО, целящо запазване на статуквото – без смъртно наказание, това, разбира се, е политическо противоречие (иде реч не за партийна, а за гражданска политика, разбира се) - и би трябвало този човек да преживява и морално противоречие. Но докато двете организации го търпят – и той търпи себе си – какво да го правим?

6
Тук анкетата, за съжаление, „изжълтява”. Въпросът е безсмислен в няколко плана, но очевидно разчита на внушения от типа „То избиратели се купуват, значи - и „граждани”. Циничният отговор тук би бил, че „граждани” никой не би купил, защото в България от гражданското общество не зависи нито политиката, нито икономиката – и двете са области, където господства частният интерес (в икономиката легитимно, в политиката – нелегитиммно). Не-цинично погледнато, гражданското общество се грижи за обществения интерес – но това общество, доколкото е истинско, е, както стана дума, изключително малобройно и в резултат, като цяло слабо. А разни палячовци, които си лепят етикета „граждани” е имало винаги, с всякакви самозалепващи се етикати, да рачем, „честни хора”. Това обществено явление - да се правиш на друг за лична облага - не е специфично за представителите на гражданското общество, нито за ония, които се маскират като тях.Това го могат (и често правят) всички.

7
Виж отговор 1 и 2 – пък и надолу. Прежълтяването продължава.

8
Тук-таме. Отговарям така, защото е истина, но първо да оправим недоразумението. От въпроса личи неразбиране, че освен партийна политика има и гражданска политика. И въз основа на това неразбиране често чуваме обвинения в „политизация”, в случаи, когато неориентираният обвинител би трябвало да каже „партизация”. Та, тук таме – и от време на време – някоя партия или партии решава да подкрепи едно или друго гражданско политическо искане (примерно – да се спре някоя антиприродна сеч – която най-често е и антиобществена, защото е криминална). Такава партийна подкрепа за гражданско искане е и въпросната симбиоза. А въпросът - в контекста на въпросника – подвежда човек да помисли, че „симбиоза” е нещо лошо. Обратното – добро е, но почти не се случва!

9
Жълтото тук изби в кафяво. Предполага се, че „нормалният” човек ще избере нещо от класа отговори „Ква симбиоза бе, те олигарсите го направиха това уж „гражданско общество”, те го и поддържат! ... и т. под. Такива въпроси са неуважение към респондента. Хайде по-добре да се направим, че изобщо не е бил зададен! И да отговорим на друг: ако някой олигарх реши, че иска да си „купи” човек, който успешно се самопредставя за „гражданин” – той ще има богат избор. Но ако сбърка и попадне на истински гражданин, който случайно му е заприличал на фалшив – този гражданин няма да се „продаде”. Такива също има, разбира се, но за жалост – пак го казвам - са малко. Но нали човек, който съди за един предмет не по истинския предмет, а по неговия фалшификат, задължително ще сбърка в преценката си? Шансът му да сбърка е голям, когато фалшификатите са много. Но познавачът открива истинските.

Жени Канева

30 Март 2016



Напишете Вашето мнение

* Само регистрирани потребители могат да се включат в дискусията